На снимката – китайският марсоход “Чжурон доближава парашута и задния

Топ 10 на най-вълнуващите космически събития през 2021 година

На фотографията – китайският марсоход “Чжурон ” приближава парашута и задния щит, благодарение на които се спусна на марсианската повърхнина. Photo credit: CNSA

Космическата 2022 година – какво да чакаме?

Изпращаме 2021-ва година като рекордна по брой пилотирани галактически полети!

. В третата от обичайна поредност “празнични публикации ” ще ви показва класацията Топ 10 на КОСМОС БГ за най-вълнуващите галактически събития, които се случиха през отминаващата година. А 2021-ва беше една в действителност невероятна галактическа година, заслужено разказана от сп. “Тайм ” като “една от най-успешните години в космонавтиката след златната ера през 60-те и 70-те ”.

Снимка на Марс, снимана от задачата на ОАЕ “Ал-Амал ”. Photo credit: UAE Space Agency

На 9-ти февруари автоматизираната междупланетна станция “Ал-Амал ” на ОАЕ влезе в орбита към Червената планета. Никога до този миг арабска страна не е имала своя междупланетна галактическа експедиция. Вярно – ОАЕ осъществя плана “Ал-Амал ” със сериозна помощ от Съединени американски щати – на процедура галактическият уред, както и неговите научни принадлежности, са издигнати в лабораториите на американските университети. Но въпреки всичко самодейността е ръководена от галактическия център на ОАЕ Мохамед бин Рашид.

“Ал-Амал ” ще учи тайните на марсианската атмосфера, като се чака научните резултати да имат голямо значение за решаването на земните проблеми, включително замърсяването на въздуха и световното стопляне.

Снимка от изстрелването на “Дарт ” през ноември. Photo credit: NASA

На 24-ти ноември ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9 ” изпрати на път към астероидната система Дидим-Диморф автоматизираната междупланетна станция на НАСА “Дарт ”. Целта на роботизираната експедиция е за пръв път да бъдат тествани системи за отбрана от рискови метеорити. Нито Дидим, нито Диморф съставляват опасност за Земята, само че въпреки всичко съставляват комфортен подготвителен полигон ако някой ден бъдем изправени пред сходна заплаха. Стига всичко да мине по проект, следващата година на 2-ри октомври Диморф ще бъде изумен от “Дарт ”, а учените ще проучват дали ударът е бил задоволителен за отклоняването на мъничкия метеорит от неговата орбита.

Снимка, снимана по времето на частното галактическо странствуване “Inspiration4 ”. Photo credit: SpaceX

Извън всякакво подозрение е, че през 2021-ва година станахме очевидци на бурно развиване в пилотираната космонавтика, подбудено от навлизането на частни бизнесмени в тази област. Разбира се, тук мога да припомня за полетите на Ричард Брансън и Джеф Безос, или за съветския филм “Вызов ”. Но една експедиция се откроява от всички – “Inspiration4 ”, извършена през септември чрез кораба на Илон Мъск “Крю Драгън ”.

Истината е, че през по-голямата част от галактическата ера астронавти рядко са се отправяли надалеч от нашата Земя. Почти всички орбитални експедиции в историята на човечеството са били изпращани на височина 300-450 километра над земната повърхнина. Изключение от това са единствено 15 пилотирани експедиции – единствените, по време на които хора са се отдалечавали на повече от 500 километра от нашата планета. Сред тях включваме деветте полета до Луната в границите на програмата “Аполо ”, двата полета на американски кораби “Джемини ” с висок орбитален разцвет и четирите задачи на совалки до телескопа “Хъбъл ”. Последната от тези совалкови експедиции бе осъществена през 2009 година.

Именно това прави “Inspiration4 ” толкоз значително достижение – за пръв път след 2009-та четирима души (и то не професионални астронавти, а туристи!) доближиха височина 590 километра. Така с помощта на частното предприемачество човечеството стартира малко по малко да се откъсва от пандиза на ниската околоземна орбита.

Космическата задача “Луси ” – илюстрация. Image credit: NASA

На 16-ти октомври от галактическия център Кейп Канаверал бе изстреляна ракета “Атлас 5 ” с американската галактическа задача “Луси ”. Името на експедицията не е инцидентно – то е същото като на известния австралопитек, чието изобретение през 1974 година се оказа решаващо за разбирането на еволюцията на хоминидите и появяването на актуалния човек.

Но въпреки че късната еволюция (в това число на бозайниците и хората) е относително добре позната на учените, това не може да се каже за най-ранната, когато са се оформяли планетите от Слънчевата система и когато считаме, че са се появили най-древните бактерии. Ето за какво “Луси ” ще учи общо 8 метеорита, парчета от образуването на нашата планетарна система. Един от тях принадлежи към главния астероиден пояс, а седем са от така наречен клас Троянски метеорити на Юпитер – т.е. дребни небесни тела, които споделят орбитата на Юпитер и кръжащи към Слънцето начело или откъм гърба по отношение на гигантската планета.

Никога до момента галактическа задача не е имала за задача да посети толкоз доста метеорити, тъй че “Луси ” неведнъж бива наричана Вояджърът на астероидните пътешествия (по сходство на задачата “Вояджър 2 ”, която през 70-те и 80-те години посети всички планети от Външната слънчева система).

Снимка на Меркурий, снимана през октомври от японско-европейската галактическа експедиция “БепиКоломбо ”. Photo credit: ESA/BepiColombo/MTM, CC BY-SA 3.0 IGO

За страдание най-близката до Слънцето планета не се радва на изключително внимание от земните откриватели. Допреди октомври т.г. само две галактически експедиции са изучавали Меркурий – американската “Маринър 10 ” през 1974 и 1975 година (кратки облитания) и американската “Месинджър ” в интервала сред 2011 и 2015 година (орбитална мисия).

Но на 2-ри октомври т.г. задачата на Европейската галактическа организация (ЕКА) и Япония “БепиКоломбо ” организира своето първо от общо шест облитания на Меркурий, преди да навлезе дефинитивно в орбита към планетата през 2025 година. По време на това облитане бяха снимани първите фотоси на меркурианската повърхнина от 2015-та година насам и бяха получени научни данни, които ще бъдат оценени през идващите месеци от откривателите.

Следващото посещаване на Меркурий от “БепиКоломбо ” е планувано за следващата година на 23-ти юни.

На илюстрацията: галактическата задача “Паркър ” навлиза в Слънчевата атмосфера. Image credit: NASA

През 2021-ва година автоматизираната междупланетна станция на Съединени американски щати “Паркър ” влезе в атмосферата на нашето Слънце – достижение, което, по думите на НАСА, може да се съпостави с първите кацания на Луната. Също както ранните спускаеми апарати изследваха лунната повърхнина по метод, който е неосъществим чрез отдалечени наблюдения, по този начин “Паркър ” непосредствено изучи съставките на горната слънчева атмосфера – короната.

“Ние видяхме по какъв начин изискванията напълно се трансформират ”, оповестява ученият Стюарт Бейл от Калифорнийския университет – Бъркли. “Вътре в короната магнитното поле на Слънцето става доста по-силно и е доминирано от придвижването на частиците. Така че галактическият уред бе обграден от материя, която е в пряк контакт със Слънцето ”.

Изследователите са извънредно разчувствани да учат горната слънчева атмосфера, тъй като огромна част от процесите се случват точно там. Любопитен факт, който малко на брой знаят е, че някои райони от короната са по-горещи от самата слънчева повърхнина и температурата там надвишава милиони градуси. А температурата на забележимата слънчева повърхнина е едвам 6 000oC.